Моето сърце е вече мерудия... Ако беше на хартия щях да го изтрия... После да си свия и да полетя в онези бели небеса.... Но как да стане тва аз съм адово момче....На ръката с ключе.... Но не за някое сърце а за вратата на мечтите.... който можеше да сбъднеш само ти... Как да скрия тази рана... от душата си избрана... в очите ми погледна и на сърцето приседна... с нокти го проби и започна да кърви...Цялото гори и душата я удави..Духът ми бекрайно по земята ще се носи...
Е---А
Отговор
Powered by scif