Да тъжно ми е, че стана това, но се правя че не е така
Боли ме, но моля се душатата ти да гние в слепота
Колко пъти ранявала си ми сърцето, кажи ми майко?
Колко пъти карала си сълзите ми да текат по лицето?
Сърцето зад гърдите ми ме притиска все по-силно
А нещичко у теб - нищожно, душата ми е ранило.
Кеф ли ти прави да гледаш как дъщеря ти вечно страда
Как от сълзите в очите ѝ, с държанието си пропада?
За теб майчице, болката ми превърна се в нещо свято
И видя се,че НЯМА почивка ни зима,есен,пролет, нито лято
И най лошата част от живота ми мизерен тепърва предстои
Защото ти мамо, с думите си сърцето ми на парченца уби
Поправи ме ако бъркам, може разума ми да ме заслепи ..
Помолих те за помощ да се поправя, а не да загина
А ти какво направи? С действията си лично ме срина.
Опитвам се да бъда щастлива, но ти не ми позволяваш
Как да бъда, когато всекидневно жестоко ме раняваш?
Обичам те безкрайно много, но гледам, ти ме нямаш за нещо
Раната която се таи в мен,като всяко друго очакваш ли ресто?
Болката ми е по страшна и от смъртта, дали ме разбираш ..
Имаше шанса между мен и високомерието си да избираш
Но ти от простота, дори смисъл в думите ми НЕ намираш
Самонаранявам се, защото те обичам безумно и ми липсваш!
Сега лика ти пак се отдалечава от мен,отново душата ми тъжи
Гониш ме, отказваш се от мен и сърцето като струя пак кърви.
