Едно сърце от мъка се раздира
От мисълта за него само спира
Очи красиви пак ридаят в мрака
Сърце разбито писмо от мъртав чака
И устни кървави през сълзе пак мълвят
Прехапани от болка за пореден път
Защо остави ме сама любов кажи
Защо със красотата си ме заслепи
А после тръгна си без знак дори
Оставяйки сърцето ми самотно да кърви
Въпросите без отговор отекват в тъмнината
И губят се в прегръдката на тишината
Тогава само болката и мъката остават
А сълзите да се леят не престават
Сърце ранено стои разбито и сломено
С мисли за отминалите дни ридае неутешно