Седя на балкона,
захапал цигара,
яйцата се пържат,
на печката стара!
Биричка пийвам,
студена от бара,
препичам филийка,
на печката стара!
Токът платил съм,
- не дробя попара,
щом мога да готвя,
на печката стара!
Не щеш ли,
веднъж се случи това,
печката стара даде фира,
котлона и фурната заедно спряха,
нададоха стон и после умряха.
О, Раховец,
ти мараня във лятната жега,
на вкусните манджи верен колега,
защо ме предаваш точно сега,
с теб щях да пека баклава.
С очи насълзени и прегракнал глас,
на сервиза в Обеля обадих се аз,
а от там се чу приятно гласче,
-Ще я оправим, не бой се момче.
Дойдоха, гледаха, чукнаха тук-там,
Раховеца, като че ли оправи се сам,
и пак зацвърчаха вкусни мезета,
и пак закъкриха манджи в гърнета.
Поколения българи своя път извървяха,
на печката стара боба варяха.
Ах колко е хубаво мама му стара,
че пак е до мен, печката стара.