Хей брато,нека да ти разкажа една история за едно момче,което скърбеше всеки ден,защото никой не го обичаше.
Всичко започна от шибаните пари.
Без тях света не може да се покори.
Семейството даже го изоставаи да скърби,
на хиляди километри и да се изпари...
Но не!Той не се отказа и всички ги наказа,
но за жалост без мечти остана,
ама пука ли му?
пак сам си мачка
и на никой не прощава...
Спомням си го със едно червено елече
и никой не го ценеше.
Само по коридорите се скитапше
и се чудеше дали ще има бъдеще.
В тези истории нагли и продажни
лъжите им бяха просто прищявки.
Мразят ме,до дъното на сърцето им
затова пия до дъното на шишето ми.
Просто ми писна от тези игрички
от които накрая губиме всички.
Защо го правим това за бога?
Защо трябва да се мразим?
Това е въпроса!