Свободен форум

Моля без рап батали

"Не се страхувам от смърта" да бе да и аз така

Повечето хора ги убива любовта

Но нали без любов не се живее,така че

Някой от любовта ще се смее,а друг ще плаче

Ама тва е живота смях и сълзи

Любов и пари нищо че от тях боли

Богатият спинка докато бедния пълзи

Политици тоест идиоти всеки от тях ги мързи

Само с тебе сме

Понякога ми писва и те презирам

Спряло време сме

Светлината липсва но в мрак се взирам

Няма решение

В дъното на всяка чаша диря щастие

Нямам зрение

За всяка грешка наша носеща нещастие

Другиго или мен

И кажи ми как когато няма изход ни един

Мисля всеки ден

На ръба на всеки праг докато отново не заспим

Така те мразя

Но винаги си тук за разлика от ближните

В тайна пазя

За тях си слух думите смешните безгрижните

Не разбирам

Но това не променя сегашното състояние

Аз избирам

Начин да намеря за настоящото желание

Ти казваш

Че трябва да страдам страдах достатъчно

Ти наказваш

Дори добро да давам и остава загадачно

Нямам воля

Ала някак ще открия защото зная умея

И се моля

Да не спирам да се бия и живея

Летят дни

И сърцето ми превръща се в лед

Знам личи

Изписано е на лицето ми че години аз съм с теб

Много добро браво

Представи си от язовира

Да тече студена бира

Чакам вече панаира

Че там бирата опира

Ако пием само бира

Магазина ше фалира

Всеки ше се парализира

Ако не вкусне бира

Оставете ме намира

В момента пия бира

И въобще не ми се спира

Който пие разбира

От това не се умира

Популярност се набира

Точките обира

По-лесно се комуникира

Тва е текста за биричката

Боцкам кебапчето с виличката

Гледа ме мацката миличката

Иска да ми пие биричката

Избягвай повторенията мойче.

Тва просто го измислих за 5 минути аз мисля че така си е добре

На който не му харесва жив и здрав да е

Евалата братле много си луд !

Работата залита към лека скука

щом пак попаднах и аз тука..

Само манджи, рецепти и тъпи новини

за душата къде изчезнаха всички благинки..

Изолацията на никой не прощава..

показава можеш ли сам да створиш спасителна забава..

Вайбър е новото приятелско сборище,

като се чуем ми иде да метна новото си горнище,

с едно ярко червило срещу маските като протест

да се усмихвам на закона тъй злочест

да излезна, да се видим, на живо да се посмеем

ама има дебели глоби и няма къде - не смеем.

Музиката е мойто лекарство да издържа таз тягост

докато оформя законово моята изобретателна лукавост..

Всички са изперкали тотално

спорят в мрежата за нещо абсурдно или банално..

свободата е подложена на нечуван терор

но на устата ми не е измислен достатъчно добър отпор..

Добре, че има още свежари и яки хора, които ме разсмиват

ще си сипя едно за тях със тост - шибаната карантина скоро да закриват.

Влизам на три скачат три коли от теб остават само спомени gel bide sokaklara sor beni

qjte mi kura KORWI