Свободен форум

Ходиш на доктор, но симптомите си криеш

В маска на добронамерен отново там се криеш.

Отиваш не да се лекуваш,

А да се правиш, че над проблемите умуваш.

Да кажеш после “Ето на опитах”

“Но кога реши?”, аз те попитах.

Отново май си закъснял,

Погуби всичко, до сега къде си блял?

Когато аз ти казах трети да помогне,

Нито дума моя не успя да те трогне.

Това което чуваш ,си го чувал и от мен,

Но нямам арсенал от дипломи аз нареден,

За да ми се довериш и да повярваш..

По-лесно е на непознат да вярваш.

Проблемът е, че бягаш от проблема

И с грешния човек решаваш тази си дилема,

Аз къде греша, ти къде грешиш?

С никой непознат не можеш да решиш.

Страхуваш се от мойта дума,

Пред доктора си мек като гума.

Кой залъгваш? Кой си ти?

Ела и с мен поговори.

Не ме отбягвай като заразна,

Изолацията ти за връзката е твърде опасна.

Точно тя я погуби,

И желанието ми за живот с теб прокуди.

“Почивам си, отивам да спя”

А до теб аз насълзена си лежа.

Уморен си от мен и аз от теб,

Това се вижда и от самолет.

Няма как друг да върне страстта ни,

Твърде е малко от дълго за възрастта ни.

Няма доверие и любовта я няма

Иначе пред хората е много голяма.

Омръзна ми театъра ти,

Знаем се добре,

Как се гледаме когато сме насаме

И колко си говорим,

Ако се случи да не спорим.

Твърде е празно всичко

За да ни спаси някой чичко

С диплома на разбирач,

Щото бил голям играч.

Но аз от играта се оттеглям,

Твърде много минуси претеглям.

Жалко, че така ме отврати,

Лъжите ти не спират до зори.

Мога да ти простя, но не и да те обичам,

Във такова нещо вече няма да се вричам.

Имаше ме за даденост,

Заради моята отдаденост.

Това ме нарани

И любовта във мен изкорени.

Не искам да те обичам, за да не страдам,

Защото най-вече това върху плещите си полагам,

Вечер като заспя самотна до мъжа си,

Самотна както винаги тъжа и лежа си.

Не искам секс и близост,

С тази извратена низост.

Дали си просто елементарен

Или си твърде вулгарен?

Не знам какъв си, но знам какво искам.

И знам, че от теб няма повече да го поискам.

Омръзна ми думите ми да се губят,

В егото ти да се бутат

И да изчезват в тишината

Там някъде..на свършилата ми любов в мъглата.

Браво готин текст :)

Благодаря :) бях забравила като малка, колко яки неща съм правила...

Яки рими браво :)

Виж има "нова тема" и тя "дуети" ако искаш да напишем един текст заедно

хах аз съм пълен амтьор, с мен ще си вкараш автогол

Къв аматьор ти ставаш даже за треньор,

Ние с теб ще сме най-якия отбор . хах

Без следи, опитваш се психически да ме убиеш

Но аз отлично познавам маската зад, която се криеш.

Вдигам главата и ясно осъзнавам, че искам да напусна играта.

Играй си я сам, за грешките си не вярвам да изпиташ срам.

Опитах да спечеля с доброта, но това беше само в моята глава.

Лудия си ти, защото не повярва като ти казах за последно Спри!

Не можеш да спреш, това, което няма как да осъзнаеш.

Лъжеш себе си, колкото и вина да ми вменяваш.

Да те оставя да ме тъпчеш нямам намерение,

Прекрачи твърде много пъти моето търпение.

Обичаш ли ме или не, това не ме вълнува

Защото любовта ти е като домино кула.

Градя я трудно и полагам нечовешки усилия

За да я срутиш за миг отново с твоите насилия.

Няма да се уморя след всяка твоя ярост,

след всяка твоя дума, казана със гадост,

да изправям отново нагоре глава..

Но на семейството и живота съвсем не е това целта.

Твърдиш, че искаш нещо, което не спираш да рушиш.

Да ме обвиняваш за провала си много грешиш.

Не съм виновна, че не знаеш как да ме обичаш

Няма да търпя нон-стоп празни и лъжовни думи да изричаш.

Аз не съм предмет, аз имам мечти

Изгуби мястото си в тях ти със всичките си лъжи.

Мислиш се за много уникален,

Но всъщност си ужасно банален.

Обувай си новите гащи от мама,

И не прави, от нашата раздяла драма.

Ти не искаш семейство и дом,

Искаш безплатен иконом.

Някой просто да те обгрижва,

Без грам любов от теб да вижда.

Някой, който всеки ден да унижаваш

За да се чувстваш силен и в очите си да възмъжаваш.

Много си се объркал, че живота си за теб ще жертвам,

Вместо за собствените си мечти да действам.

Аз лесно не се предавам и ще го докажа,

Как се живее без натиск и с истинска наслада, пак ще ти покажа.

Може да ми е трудно и тежко, но знам, че не съм сама,

Защото имам вяра в силата на моята душа.

Вече не съм наивна,

лъжи и празни думи няма да търпя

Напред сама с мечтите наново ще вървя.

Аз съм позитивна и искам да градя.

Дори да ме наричаш гадна и злобна,

Да те мразя аз не съм способна.

Не мразя, но и не забравям!

Живота си няма да отдавам,

На човек, който не знае какво е да държиш

На семейство, без да го раниш.

Мрази ме ти щом така си решил,

В грозна маска душата си си свил.

Не съм ти някоя робиня,

света за мен не е пустиня.

Възможности навсякъде хубави има,

Макар моите вече да не са за трима.

тук как попаднах и аз не знам, на моменти малко ме е срам

какво ли място е това, още не мога да реша

затова малко ще поспя

и утре ще се включа в твоята игра

Ок утре ще се видим

И дано не се убидим

Ще се засечем не ще се видим,

и няма как да се убидим. :)

Що да не се видим,аз да не съм невидим?

И съдбата няма как да предвидим.

Много е бурно днес морето,

направо слива се с небето.

Добре, че не съм там,

че ще ми трябва доста добър капитан

да оцелея в тази природна красота,

май ми трбява просто малко трезва самота.

Промених си плана,

къде е капитана?

Чувам морето дори през стените,

да си изпразним със свежи и смислени рими главите.

Не знам как да излея мислите си в дует, затова започни ти с първия коплет.

Обичам мацките обичам и курвите дори,

Обичам курвите,но не и техните игри!

Живея за мига,но си спомням и дните стари.

Кажи ми сега каква полза имам от алкохол и цигари.

В първият куплет са въпросите на Капитана,

А във фтория са мненията на тая дама.

Съжалявам ако съм обидил някой с тоя текст,

Повечето викат че са "The Best" и остават другите в "Скръбна вест"

Ако стана фен на чалгата ще кажат че съм ром,

Ако не почукам на вратата ще кажат че влизъм със злом.

Не може ли от някой близък да имаш подкрепа,

Но трябва цяла шепа пари и чак да ги залепа.

Хей момиче защо пък трябва да си самотна?

Не са ли ти казвали че си страхотна.

Знаех че ще си промениш плана,както и мнението за Капитана!

Тва е от мен сега е ред на умната мадама!

Има моменти, в които човек се чувства сам,

Но не мисля от това точно сега да ме е срам.

Самотата понякога е доста градивна,

Не може винаги да си обичан, не съм наивна.

Обичай ближния си както обичаш теб!

Ако не правиш това значи си слепец,

Няма нужда да се правиш на спец.

Ако няма на душата ти различни състояния

Значи си под нечие тежко и вредно влияние.

Човек сам се ражда и сам умира,

С кой да сподели живота си той сам подбира.

Всичко различно е жалко съществуване,

И на тъпи и празни стереотипи робуване.

Не очаквам да съм харесвана от всички

Нито да съм в класацията на “яките” пички.

Трудно попадам в някакви стандарти,

Дори някой да се опитва в рамки да ме обканти.

Живеем в свят с евтино придвижване,

Затова често с близките авери си казваме довиждане.

Важно е кой трайна следа в живота ти оставя

И дори след 5 години смешките с теб не забравя.

Предпочитам качеството пред количество,

Затова избирам понякога да съм сама,

Достатъчно ми е да съм с Нейно Величество.

Но е опасно когато пристрастяване стане това.

Близки са ти тези, които на момента ти решиш,

Независимо колко яки думи с тях ще размениш.

Всеки може да ти оправи деня стига така да си настроен,

Просто да не ти пука, бъди спокоен.

Няма как винаги да е така,

Кръговрата времето не чака,

Затова усилия недей протака,

Напъни се и излез от батака.

Няма смисъл от драми, по-добре подарявай усмивка

Без значение на кой, това ще те дари с важна придобивка.

Само целта да не е единствено да се пъхнеш в някоя завивка.

Ще си усмихнал някой, той ще усмихне друг,

Така се прави на гадното напук,

На безкрая изхвърли непотребния боклук.

Замести го с яки хора, които да те разбират,

И да те харесват такъв какъвто си избират.

Да те усмихват всеки ден не спират.

Благодаря ти все пак че ми даваш съвет,

Не съм на пет и знам как да продължа напред ;)

И близки са тези,които винаги бяха до мен,

И още са всеки ден и всеки труден момент.

Правил съм добро и на лоши хора,

А те са ми връщали със злоба е аз кво да стора?

Мразя някой,който не заслужава да бъде унижен,

По най-долният начин това стигна и до мен.

Така че няма смисъл някой да плаче,а да се бори

Срещу този който много говори за да не го повтори.

Слушай аз по принцип съм си спокоен,

Когато се базикат със мен тогава не съм боен.

Казвали със долните ти не ставай долен,

Не го правя и за тва съм си доволен.

Малък текст soru,но поне смислен

He wanted a Captain in the sea to save you,

Тва в нещо като дежевю.

Разсъждаваш добре, но само не разбирам

къде видя, че аз съвет за теб подбирам.

Тези думи са си лично мое мнение

и за да ги кажа не ми трябва одобрение.

Всеки разбира всичко както си реши,

ако някой се засяга, може би греши.

Казах, че съм аматьор, правя го за забавление,

наистина не разбирам твойто раздразнение?

Никой не трябва от нищо да ме спасява

ако това нещо те опасява.

Не разбирам защо винаги трябва да се вкарва спора

т'ва ли е на римите идеята и зора?

Разбира се че не е идеята да спорим,

Просто за една "загубена любов" си говорим.

Аз уважавям твойто мнение май не ме разбра,

Сега ще ти кажа що е изгубена любовта.

Щото повечето момичета се влюбват във наркомани,

Накрая наранени си тръгват и тия рани.

Не зарастват а порастват със всеки спомен,

Ти не ме разбираш аз за тва не съм виновен.

И се моля заразата да не стигне и до мене,

Сега разбра ли ме явно за припева е време!

Всички искат да ме променят,

Някой хора много малко ме ценят.

Аз съм Капитана сипаха сол и в мойта рана,

Но споко скоро ще има промяна.

За жалост твърде добре те рабирам,

за да съм в час никой не е нужно да копирам.

Повечето хора от мойто поколение

си играха с наркотиците за забавление или поради изтощение.

Тази част е значима, но не от съществено значение,

въпроса е кой се стреми да избяга от подобно положение?

И колко истински са тези

които екстрите са спрели.

Дали останал е живец и вдъхновение

или само депресиращото отношение.

Уж трябваше да е забавно,

а на сериозни теми преминахме плавно.

Въпроса е да помниш да мислиш

да си задаваш въпроси, не да киснеш

и да чакаш някой да ти каже колко си велик

независимо от всичко което правиш точно в този миг.

Реалността се създава от мисълта,

въпроса е до колко отговаря на реалността?

Разбери не във мен е проблема хайде да преминем на забавна тема,

Като тебе няма равна по рапа си зарибена.

Просто двойната ми рима е неудържима,

Ако искаш спри ме ако се кефиш подкрепи ме.

А тия дето си мислите че с пари всичко ще си купувате,

Не живея във палат обаче подметките трябва да ми целуват.

Щото са по-чисти от езиците ви расисти,

Спрете и млъкнете все едно в задника ви има глисти.

Нека България от такива да се изчисти,

Тия шматки се мислят за терористи.

Грешка

Целувате*

Мълчах дълго защото да говоря забавно

ми беше в мойта ситуация много непонятно,

забърках се в дълбок сюжет!

Въпреки това се пробвам за следващият ни куплет.

Неподозирана сила в мен сега извира

и даже не знам как да я облека във рима.

Събуждаш се от дълбок сън

и всичко се променя навън.

Разбираш, че имаш просто нужда да си ти

и забравяш за всичките си стари мечти.

Трябват ти нови и вече имаш план

просто спираш да се чувстваш във всяко отношение преебан.

От жертва ставаш боец, който знае,

че ако искаш мир-трябва да си готов за война

и спираш да толерираш всички лайна.

Губещия ако ще да си бае,

все едно и също си знае.

Децата събуждат,

най-доброто в теб възбуждат

и ти дават сили,

които нямат ник'ви думи мили.

Бягам само за моя собствена радост,

не и поради нечия нагла гадост.

Който вярва, че пари любов купуват

пред мен и идеалите ми абсолютно нищо не струват.

Аз съм от тези дето хич не си поплюват

да бъдат себе си и на праите да не робуват.

Първата проява на тъпотата е отсъствие на срам

и аз виждам кой за важното не го е еня грам.

Творчетството макар и аматьорско всичко си показва

и който има акъл с непукизма си дали ще е харесан, че не му пука доказва!

Ще се включа с весела тема,

когато война вече нема.

Трудно ми е да пиша нещо, което не усещам

за друго в момента не мога да се сещам.

Все пак за мен това е свежо разпускане

и от моята война леко отпускане.

Празници идват, мисли за семейство и някви вменени задължения..

Вместо това всеки "жив" човек мисли за душевно забавление.

Не ми трябва прошка, че предпочитам музиката и приятелите

пред манждите и на досадните разговори двигателите.

Способността да живееш както искаш, не е за всеки!

Този, който я умее ще е жив во веки.

Запали с енергия всички на празника около теб

и разпъсни непоносимостта си към клишетата навред

само така ще придвижиш нещата от живота напред.

Обичай тези с които си и ги забавлявай,

в плюскане и празни разговори времето си не пропилявай.

Празниците са за да се свържем с всички важни за нас

другото е комерсиален потребителски захлас.

Затова дивей, живей и като за последно се смей..

Това е идеята на всеки празник,

да покажеш, че не си задник

и не за трапезата си там,

а защото знаеш, че не си сам.

Отмервай живота с приятели не с дни,

и да се връзваш на американски простотии спри!

Надуй музиката с любима песен

и покажи на тези, които обичаш ритъма на удоволствието колко е лесен.

Yjasno dobri ste zaedno bravo.. :D

a ti koi si?

A ti koi si kude si ?

Толкова много преживях,

че може да се каже, едвам оцелях...

Наковах всички празни глупаци

и разни "Freak control" маняци!

Мислят, че могат с мен да се ебават

ама лошо им стана като осъзнаха с кой се занимават.

Кой съм аз? Кой си ти?

Имаш много пари?! Отзад си ги заври!

Тези с парите ги накарах да ми козируват

и от мен и това къде ги поставих да се срамуват,

какви са те и за какви се мислят..

Много хора се мислят за много хитри

ама не знаят колко бързо ми стават плитки.

Мислят си, че от писхология и манипулация много разбират

и сами затапването в лицето си от мен, навират.

Смея се на такива и заспивам спокойна

имам куража да съм си аз и да съм напълно волна.

Дива, дръзка, смела, игрива и много щастлива

това съм аз и никога няма да спра

хората с прямотата си да безпокоя.

Всеки ден се сблъсквам с нови и нови хора

за да усетя каква съм аз и да съм още по-убедена за какво се боря..

Харесва ми. Имаш талант..:)

Разбрах ти кой си, но по-важното е, че осъзнах коя съм аз..

неподвластна на времето душа, тръпнеща от живота си в божествен екстаз..

Обърнах времето , дойдох си у нас..

старите приятели ме съживиха с див глас..

Припомниха ми коя съм..спомних си и аз..

нищо друго не е важно, освен да повярваш,

че само ти си достатъчен всяка своя мечта, в реалността да яхаш..

Изведнъж почваш да виждаш странни съвпадения

с твои тайни мисли и мнения...

Питаш се дали е само случайност..

или това, което с ума си създаваш - е самата твоя реалност..

Все тая, въпросът е, че работи добре..

и като повярваш няма как друг да го спре..

Смееш се, танцуваш, лудуваш..

с най-яките хора пак другаруваш..

Тук среща с някой, там весела вайбър група..

светът се разширява и спира да ти пука...

Кефиш се, че да мечтаеш не си спрял,

не и докато не си умрял..

И почваш да схващаш..

че с мечти и постъпки живота си подсказваш..

Нещата са прости, но има един тънък момент..

да си себе си и да не си на две лица разделен..

Тогава всичко, което искаш...

може в ръцете си да го стискаш..