Тръгна без да кажеш нищо,
а сякаш ще ти липсва всичко,
вървя напред и се обърна,
погледна ме и не се върна,
тръгна ти по своя път незнаен,
и сякаш ми остави спомен таен,
спомен недостигнат и далечен,
той ще бъде неразбран, но вечен,
ще го помня както помня теб,
макар и хладен като лед,
само той ще бъде с мен,
и във всеки самотен ден,
ще ми напомня за твоите очи,
сини и блестящи като звезди,
само този спомен ще ме топли като твоите ръце,
само ти ще бъдеш в моето сърце,
макар да си далеч от мен сега,
споменът се връща в ноща,
и не знам до кога ще е така ?!