Свободен форум

Начало » Римичка » Тъпа история

Тъпа история

Как да остана, как да живея?

Тази история мога само да я пея.

Отдавна осъзнах, че няма да успея

най-много да подивея

щото никога не съм

и няма да бъда с нея.

Миналата година аз я видях,

Като на фаса тихо си седях,

всъщност в класа ми беше,

но това бе момента в който осъзнах,

че в корема нещо за нея трептеше.

Всеки казва че чувството,

е трудно да се опише,

а то просто няма от кой да се препише.

Няма да разправям колко хубава беше

за да няма обидени, сеш се.

Дойде и ме погледна

пепелта на фаса ми омекна

Каза ми дай огънче

палаво пламъче

принцеса от някое замъче

като някое скъпоценно камъче.

Мина се ден, два

почнахме да си говорим за това и онова

осъзнахме един за друг доста неща.

Мина се месец два,

бавно се топеше свеща,

а порастваше моята мечта,

исках да и кажа на мига,

че всичко ми изглежда като по книга. (като по книга x2)

Припев:

Как да остана, как да живея?

Тази история мога само да я пея.

Отдавна осъзнах, че няма да успея

най-много да подивея

щото никога не съм

и няма да бъда с нея.

Един ден на нейния рожден ден си седя,

доста засапал, даже почти умрял,

отидох аз в нейната стая,

първо почуках щото, де да зная,

кво видях даже в момента не искам и да зная,

тя не спеше,

а просто си лешеже,

и малко се притиснала беше,

както винаги исках да побърборим,

пита ме дали ми се спеше,

и че в другата стая леглото празно беше,

все едно ме гонеше,

доста объркан моя мозък беше,

зад вратата звук идваше,

обърнах се и там друг беше.

...

излъгах че ми се спеше,

отидох легнах и много ми се ревеше.

Много използван се почуствах,

не ме свърташе, към вкъщи хукнах,

прибрах се, осъзнах че на джибри лъхнах.

Припев:

Как да остана, как да живея?

Тази история мога само да я пея.

Отдавна осъзнах, че няма да успея

най-много да подивея

щото никога не съм

и няма да бъда с нея.

Мина се от тогава около половин година.

От тогава светлината в мен съвсем изгасна

тъмнината пак погълна сянката прекрасна.

покрай тях онзи ден минах,

за здрасти само леко кимнах.

Беше една единствена за която

не съм мислил с долната глава

исках реално да го запазя

а не да искам да пусна кола

на първа и сам да се прегазя.

Сега съм буден не както преди влюбен

доста жалък се почувствах тогаз,

исках да хвърча от завоя с пълна газ.

Остана писмо да пратя до дядо Мраз

да пиша вътре че не искам вече такава страст.

12-10-2022 08:19 #11724
 

Отговор

*

За да вмъкнете изображение, напишете URL с i отпред ihttp://

Leave thiz field empty
Top Site Counter

Powered by scif